Стига критика
Застина думата във въздуха като орел, не долетял върха на две прекършена и засрамена от хладния ти поглед посивя. Защо обичаш думите да чупиш? от твойта праведност ме доядя какво със сила ще си купиш я, по-добре ми подари цветя! Преглъщам думите си във душата броя, пресмятам - салдо на бедняк от тебе бягам, идвай да ме гониш, на ъгъла с надежда чакам. Пак.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Принцеса Променанде
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-10-14
прочитания: 105
точки: 41 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )
|
