Тя беше бяла до прозрачност,
душата й прозираше старееща,
удавила докрай мечтите си,
откриха ги в ботилката до нея.
Изгубени в реалност огледална,
между стените призрачно немееха,
изпуснали баналните случайности,
надяваха се в гибелта да оцелеят.
Пришпорвани от суета и скука,
подхранвани от грях и пристрастеност,
те можеха безкрайно да се лутат,
и да се блъскат смъртно уморени.
Но глътките отмиха всеки образ,
живял в бутилката преди да е изпита,
и на местата им родиха нови...
летящи образи, среднощни сови.
Прозрачността й нямаше насищане,
и ставаше болезнено отблъскваща,
последната мечта за гърлото я стисна,
а глътките строшиха всички спомени.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Izida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-10-08
прочитания: 121
точки: 44 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7956
   Автори: 2193
   Произведения: 51742
   Съобщения: 244240
   Лексикони: 2432
   Коментари: 79366
   SMS-и: 814
   Снимки: 5305