Малка раничка в сърцето пазя.
Толкоз малка, а боли като за хиляди!
Обичам силно и не мога да намразя
онзи, който тъй хаби сълзите ми!

А той!? Не заслужава капка от това,
което моето сърце му даваше и дава още!
Той олицетворява болката, жестокостта,
които ме връхлитат безпощадно нощем!

И аз самичка в мрака пак заплаквам.
А със мене плачат хиляди красиви спомени!
Но да върна времето и любовта не чакам!
Надеждата е мъртва и безсмислен е животът ми.

А той потъпква всяка капчица достойнство.
Напомня ми за всяка моя грешка!
А отстрани така е лесно, и така е просто!
От кога обичането стана нечовешко?!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mechtaq_za_teb
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-10-08
прочитания: 166
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52663
   Съобщения: 243734
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81779
   SMS-и: 820
   Снимки: 5395