Утро

Оглеждам се във утрото,
все още розово,
новородено,
изплакало със птича песен,
и вятър ме целува по косите,
докосване от нежна, млада есен.
Потъват мислите ми
в облачета бели -
малки, пухкави възглавнички,
а в клоните на орехови старци
слънчеви лъчи люлки са заплели.
Събужда се селцето.
Измила е очите си тревата.
Събужда се във друг живот сърцето
и стъпвам чиста през росата.
Повтарят стъпките ми
ранобудни котки,
ухае на мамините бухти и кафе,
животните излизат,
гласа на татко се слива
с песента на старите им лопки...
Мой роден дом...
Такова утро ражда само твоето небе!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf