Луната приливно се влюби във моретонастръхна пясъка замолиха се къщите.Звезди умираха прегърнали небетои падаха по мекото на пръстите...
... след този прилив се събуди тишинатавъв бяла мантия на пурпурни усмивки.Огледа залива окъпан в светлинатана хорските изгубени въздишки.
Притихнал залез пръска пеперудинебето крие нервно своите звезди.Луната пак брои заветните минутипотъва всичко - селото мълчи...