С надежда и мечти не се живее

В живота си свикнах винаги

по-малко от сърцето си да давам.

Всеки топлина да открива там,

а на топлината в чуждото сърце

аз кога ще се радвам...

на този въпрос отговора и до днеска не знам...

Всеки път си казвам ти ще си последен,

от теб не ще да ме боли!

Но все оставах разочарована

И продължавах да търся още неговите очи.

До момента в който под кожата влезе ми ти...

Само че розовият мехур се спука,

не може аз да съм щастлива -

да не ме боли...

Така с болка вече свикнах постоянно да живея....

Често да текът сълзи от мойте очи.

С надежди и мечти..... - Не се живее.

Повтарям си.-със съдбата си се примири!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf