На улицата седиш с китара във ръка
и пееш си някаква песен
а наоколо хора - цяла тълпа -
слушат за живота ти нелесен.

Останал сираче още на пет
без баща, без майка и без братче даже
борил си се ти години наред
но не позволили си живота да те смаже.

Сълзи се стичат от хорските очи
преживявайки съдбата твоя
и не виждат те слънчевите лъчи
а само дъжда пороен.

И забравят за своите проблеми
разбирайки за твоята съдба
имало и болки по големи
някъде навънка, по света...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: tedddy
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-10-05
прочитания: 95
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7956
   Автори: 2193
   Произведения: 51742
   Съобщения: 244240
   Лексикони: 2432
   Коментари: 79366
   SMS-и: 814
   Снимки: 5305