StihoveBG.com
Начало Творби Автори Клубове е-издания е-книжарница Истории Лексикони SMS-и Форум Чат Други
Начало

Наши приятели
Творба - информация

Признание (Обичам да те любя в съня си...)

Обичам да те любя в съня си,
с дъх по тебе да танцувам
след всеки нежен твой овал,
да го рисувам с целувки,
а ти изтръгваш ми сърцето -
за по-голяма чест не бих мечтал.
След нощ такава със света
бих се разделил без жал.

С парче от него да задавяш
кучетата-мигове без теб,
затуй че не можах да ти докажа
обичта си в стихове, като поет.
Или ще го скриеш надалеч
и споменът дано те стопли,
ако премръзнеш ти от горест,
нанесена от завист вечна.

Обичам да те любя в съня си,
облечена в едничка роза,
а ти, притваряйки очи
със стон, в сластна нега
да шепнеш: Мили, ти си този...

Обичам да те любя в съня си,
тялото ти в огън да гори
и зовеш със своите извивки:
- Мили, на света си само ти...
Сенките видения рисуват
по твойта кадифена кожа,
сред паяжина от ухания на свещи,
а ти самата се превръщаш
в изгаряща омайна пещ.

Обичам да ме любиш в съня си,
твоят дъх да ме изгаря,
да скривам, мили, неговата жар,
щом очите си притварям.
В одежда от самотна роза
ще се появя пред теб в мрака,
зовяйки с ръце си да докоснеш
щастието, що те чака.

Обичам да те любя в съня си
и с ласките на утринен зефир
да извайвам твойте очертания
на създадено от бога тяло.
Пренесена в прекрасен свят,
потръпваш от изпитвана наслада.
А после с нектар от теб
утоляваш неугасващата жажда
по мигове прекрасни като тези,
които любовта ни ражда..

Обичам да заспиваш в съня ми,
притихнала в моите ръце,
косите твои да целувам
със сърце в твоите нозе.
Обичам да те любя в съня си
и да се превръщам в сянка,
под нея ти да си почиваш,
уморена в любовна дрямка.
Като едно видение копнежно
сгушена да спиш до мене
прегърнала ме кротко, безметежно,
а аз да пазя твоя сън
от злия свят навън.

Обичам да мечтаеш в съня си
за мен, за мойта гръд и тяло,
за черните очи, в които, мили,
ти слънцето откри изгряло.

Не гадая бъдещето наше,
но знам какъв е моят край.
Смирен очаквам своята присъда,
като престъпник да го приковат към кръста.
жадувайки да се превърнеш в ангел,
с когото двама в живота
да сплетем своите пръсти...
Или, не бих те аз винил,
палач бъди ми, без да ме осъждаш,
подай ми, мила, с отрова чаша
и мойта мъка превърни в рай.


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Vili
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-10-04
прочитания: 77
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
Вход

  потребител:
         парола:
                     

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика
   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52663
   Съобщения: 243734
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81779
   SMS-и: 820
   Снимки: 5395

За контакти За СтиховеБГ Права и задължения FAQ Дарения Блог
Bulgar-BG.com | Clix.bg - виж какво се случва | Far.bg - Новини и Блогове | Pic4e.net | Chukni.com | Любовни писма | Онлайн библиотека
Предавател.ком