Признание (Обичам да те любя в съня си...)
Обичам да те любя в съня си, с дъх по тебе да танцувам след всеки нежен твой овал, да го рисувам с целувки, а ти изтръгваш ми сърцето - за по-голяма чест не бих мечтал. След нощ такава със света бих се разделил без жал. С парче от него да задавяш кучетата-мигове без теб, затуй че не можах да ти докажа обичта си в стихове, като поет. Или ще го скриеш надалеч и споменът дано те стопли, ако премръзнеш ти от горест, нанесена от завист вечна. Обичам да те любя в съня си, облечена в едничка роза, а ти, притваряйки очи със стон, в сластна нега да шепнеш: Мили, ти си този... Обичам да те любя в съня си, тялото ти в огън да гори и зовеш със своите извивки: - Мили, на света си само ти... Сенките видения рисуват по твойта кадифена кожа, сред паяжина от ухания на свещи, а ти самата се превръщаш в изгаряща омайна пещ. Обичам да ме любиш в съня си, твоят дъх да ме изгаря, да скривам, мили, неговата жар, щом очите си притварям. В одежда от самотна роза ще се появя пред теб в мрака, зовяйки с ръце си да докоснеш щастието, що те чака. Обичам да те любя в съня си и с ласките на утринен зефир да извайвам твойте очертания на създадено от бога тяло. Пренесена в прекрасен свят, потръпваш от изпитвана наслада. А после с нектар от теб утоляваш неугасващата жажда по мигове прекрасни като тези, които любовта ни ражда.. Обичам да заспиваш в съня ми, притихнала в моите ръце, косите твои да целувам със сърце в твоите нозе. Обичам да те любя в съня си и да се превръщам в сянка, под нея ти да си почиваш, уморена в любовна дрямка. Като едно видение копнежно сгушена да спиш до мене прегърнала ме кротко, безметежно, а аз да пазя твоя сън от злия свят навън.
Обичам да мечтаеш в съня си за мен, за мойта гръд и тяло, за черните очи, в които, мили, ти слънцето откри изгряло. Не гадая бъдещето наше, но знам какъв е моят край. Смирен очаквам своята присъда, като престъпник да го приковат към кръста. жадувайки да се превърнеш в ангел, с когото двама в живота да сплетем своите пръсти... Или, не бих те аз винил, палач бъди ми, без да ме осъждаш, подай ми, мила, с отрова чаша и мойта мъка превърни в рай.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Vili
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-10-04
прочитания: 77
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|