Иди при нея! Тя те чака.
Виж как ти маха със ръка.
Изпуснахме отдавна влака.
Изтече нашата река.
Отивай и не се обръщай
и с пепел пътя посипи!
За сбогом ти не ме прегръщай
и нека споменът заспи!
Не стой до мен! Върви при нея!
Ще се оправя и сама.
Все някак ще го преживея.
Боли и празен е дома.
Това е тъжна равносметка
на станалото отпреди.
Тя чака те, аз плащам сметка
и махам гнилите гради.
Часовникът едва тиктака.
Завинаги си тръгваш ти.
Изпращам те ведно със мрака
с вързоп от счупени мечти.
Лекарство времето ми прави.
Аз връщам се, където бях.
Дано пък тя щастлив те прави,
щом аз така и не успях.
