Усет

Мястото ми беше на скалата,

тревата не растеше, само мъх,

посрещах неукрепнала Зората,

но стимул нямах, само дъх.

Съдбата се събуждаше, активна,

с мотивите на действащо лице,

животът ми протича реактивно

и кисел, може би, като оцет.

Усмивката, доволно разтеглива,

капан за почернелите зъби,

оценката съвпадаше с лъжливост

на рентген, пренасочен през тръби.

А смръщените вежди много значат,

измерват апетита с гъстота,

с бънджи от скалата скачам,

търсач на усет за смъртта.

Отскоците поддържаха нивото

и точни дозите адреналин,

сезоните въртяха колелото,

в отскоците оставах си самин.

Отсъстват от скалата кандидати,

страхуват се от усет за смъртта,

на мен ми беше неприятна

самата мисъл за страха.

Той, рискът, си е минимален

и аз не съм отявлен, някакъв герой,

но ударите в кръста са реални,

израстнал съм сред вълчи вой.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf