Когато гробът, беше над земята

Стрелките са намерили застой

В годините, душите и сърцата

На хора, не намерили покой..

и кръстове, забодени обратно,

в небе събрало всички грехове

стърчаха злобно в празното пространство

разпънали човешки страхове..

Часовникът обърнал своя ход

Се движеше назад, като човеци

Които за да стигнат до възход

Убиваха това което пречи...

А паметника, гледа през очи

С обърнати и мраморни клепачи,

Как гробът някой, пак ще оскверни..

А паметник не можеше да плаче..

И с времето, в обърнатия гроб

Не мъртвите...души са разпиляли..

А времето...окоп подир окоп

Е пътят който бяхме извървяли!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lamarin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-10-03
прочитания: 102
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52663
   Съобщения: 243734
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81779
   SMS-и: 820
   Снимки: 5395