разлистих те ... и продължих

На болката проправих път,

прокрадна се с насмешка.

Ухили ми се за пореден път,

а аз останах безутешна.

Сега е късно да те искам,

късно е за тебе да боли,

пак да искам да те връщам

в моя рай и птичи полети.

Простих си за мечтите смели,

простих ти, че ги разруши.

Сега е късно кули да преправям,

останаха ми само спомени.

Разлистих с мислите,

с които те обичах

и последния ни тъжен миг

... и времето за миг застина,

после бавно продължи.

Затиктаках плахо аз след него,

сълза отронена избърсах

с ръката, с която те обичах ...

и в крак със него,

аз също продължих.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf