За последно

За последно седни да те видя,

да допием финалните глътки

от кристалните чаши със вино

разредено със нашите мъки...

За последно... днес ще е края

на тази любов помежду ни.

После спомени болни ще парят

всеки сън, всяка мисъл и дума...

Но така ни било отредено-

всичко почнало, някога свършва.

Тук и общия път се разделя,

за да няма какво да ни свързва.

Стана време изглежда на други

тази луда любов да се случи.

Не разбрахме какво ще ни струва

и сега предстои да научим...

Бе стихия, безсъница бяла,

беше буря, вълна земетръсна...

Прегърни ме сега на раздяла,

а след малко за нас ще е късно.

Както вълк вие срещу луната,

(невъзможно далечна химера,)

тъй и ние проклехме съдбата си

за да вярваме в стари поверия...

И живяхме така в свойта приказка,

обградени със кули от пясък.

Бяха здрави, с магия орисани...,

а се срутиха с гръм и със трясък.

Друго нищо сега не остана,

само чашата още я имам,

в нея: обич - недОизживяна,

по-горчива от истинско вино...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf