Есенна среща

Срещнахме се... беше май така замислено

От съдбата – тази дебнеща клюкарка...

Не очаквах, казах си „Ако е писано!”

И вървях замислена по тротоара...

Не бях виждала това лице от месеци,

но погледа не мога да объркам -

сърцето, заподскачало в екстаза си,

крещеше: „Настигни го, стига мрънка!“

E, дойдох, не бягам от предизвикателства,

изправих се пред теб очи в очи,

зад завесата на беглото приятелство

бяхме пак безкрайно близки аз и ти...

Вкусът на миналата пролет се прокрадна

заедно с мирис на увехнали цветя,

на любов, която чувствата открадна,

но ни върна Вчера заради Сега....

Стояхме есенни и се гледахме блажено

под навъсените сиви небеса –

Две звезди които светват мигновено,

но не могат да се сгреят през дъжда...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf