Обърнати образи. Две разнолики
парчета живот се оглеждат във нас.
Със делиници вече сме толкова сити,
че дъх не остана, ни помен от страст.

Един срещу друг, но еднакво мълчим
и нямаме повод за няколко думи.
Не търсим ръце. Близостта ни горчи,
натрупала сметище дни помежду ни -

почти изживени, почти недоносени,
във бали завързани, заедно с болката.
В очите ни - погледи, малко изпросени.
Докато родят се, умират. И толкова.

А нямаме даже едно огледало...
Така сме реални - в едно отражение.
Ти всъщност си край, а аз съм начало
във две паралелности. Без продължение.

И твоето ляво е моето дясно.
Ръждясал капан. И любов не лови.
Назъбени челюсти чаткат на празно
и търсят ме утре, но там не боли.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-10-01
прочитания: 173
точки: 41 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8060
   Автори: 2228
   Произведения: 52842
   Съобщения: 245148
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82315
   SMS-и: 820
   Снимки: 5404