"Малкия мъж"

/не по Кестнер/

Малкия мъж, безумно смело,
прекосява тъмната стая...
за да се сгуши в мен.
Понякога гледа строго
"по мъжки",
а усмивката му е още "млечна".
Малкият мъж ме превръща във фея
/дали не забравих да скрия зъбчето/
С малкия мъж падаме заедно
/от колелетата/
после взаимно си промиваме раните
/кой кого утешава/
Малкия мъж гледа с моите очи,
тъгата ми чувства и...
детските ми бели преповтаря.
Малкия мъж ме разсмива,
тревожи,
разплаква с щастливи сълзи,
изненадва.
Малкия мъж ми се доверява,
спира да го боли щом му кажа
"Ще го изболим двама "
Малкия мъж пее в банята
на измислен английски
/така добре се получава/
... и ме целува когато си мисли, че спя
/всъщност аз само се правя/
Малкия мъж нетърпеливо гледа към девет свещички.
Малкия мъж си пожелава...
като стане дядо пак да сме двама.
Малкия мъж е вечният отговор
"ДА"
на въпроса
"Дишаш ли, Ст?"

30.09.2008

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf