Пейзажен сонет

Художник тайнствен плахо и нежно

усмивката й вгради в паветата.

Сълзите изтри й, открадна сърцето й,

извая очите й свидно, копнежно.

Благослови ръцете й, с кадифени очи,

мечтите й остави за утре - насъщния хляб.

Крилете й, не ставаха даже за скраб,

но той ги повдигна, и в сенките скри!

Душата, обагрена в синьо – поточе,

старателно, тръпнещо с цвете погали.

Дървета рисуваше, но в пясък, кристали,

река търпелива, която в полето клокочи...

По пътя се спираха търсачи на славата...

тя искаше само ...на очите забравата...

27.09.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf