И огънят заплака, с парещи сълзи,
в тъмнината,
един прозорец дългочакащ светлината изгаси.

Завръщам се в съня си полунощен,
едно лице оттам ме приласка,
а нощта с цвета си нощен -
ме заведе, в свят на лято под ръка.

Огънят превърна, сълзите си във въглени и догоря...
Мракът със съня ми си отива,
недочакал да благодаря...

Прозорецът е вече слънце,
невидимо, но с топлина...
Събуждам се, в ръцете ми проблясва зрънце,
с някак странна светлина...

Аз ли съм... мечтах ли...
или огънят ме е приспал...
сънувах ли... можах ли -
от страст да изтръпна цял...

Оглеждам се... и виждам -
въглен един недогорял...
бавно поглед аз придвижвам...
а той ми шепне:
" Все още не съм изтлял... "

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rumen popov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-28
прочитания: 139
точки: 47 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 30 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8060
   Автори: 2228
   Произведения: 52842
   Съобщения: 245148
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82315
   SMS-и: 820
   Снимки: 5404