Двоен Връх

Изкачването почваше приятно,

В изпълнено със бисове усещане,

Обаче то, не беше безвъзвратно

и винаги за връщане, подсещаше!



В снега попиват скрити вече стъпки

заглъхват думи..в ледения лъх,

Сърцето е кристал..изрязал тръпки

изхвърлени..в последния си дъх...



Измери в нас студа, едно очакване

в душата ни - подобно термометър,

Че този връх...в очите след изплакване,

Тъгата ще превърне в милиметър!



Въжетата са стегнати...с дихание

И въздух толкова приятно чист

В гърдите се катереше с желание

Днес всяко чувство...да е алпинист..



Запазихме ли част от Древността си,

Копнежът, за живот по Върховете..

Уплаши ни земята..със смъртта ни

И тръгнахме да търсим Боговете!



Там всеки дъх, от възела, разхлабваше

от стегнатата хватка, на въжето..

Върхът е достижим...обаче трябваше

Завинаги във нас...да спре сърцето!