|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Из Изблици...
Като отражение на месечинка-цяла, затворена в шепи, като мах от криле на утринни щъркели, съживили душата ми, като щастие, покълнало от забравено детство, от меда на пчелата, овкусила ме, прилепнала в тебе!... Като току-що набрани омайничета!... Стига ми толкоз! Имам те... и ми е дивно!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Намирането на Него! Докосването и моето си вътрешно дихание,когато обичам!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ЖЕНИНА
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-09-24
прочитания: 76
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7956
Автори: 2193
Произведения: 51749
Съобщения: 244357
Лексикони: 2432
Коментари: 79370
SMS-и: 814
Снимки: 5307
|
|
|
|
|
|
|
|
|
