Скарани

Май всичко на обратно... досега,

а мислех, че съм страшно права

старая се по-малко да греша,

все твоето отдавна дъще става.

Ти не харесваш нищичко у мен

чертите, дрехите, смеха ми,

поставяш в рамка сивия ми ден

не дишам, кой ли спря дъха ми?

Сега събирам стъкълца - живот

тъгата ми с усмивка ме приспива,

приличам на загниващ плод,

на вино, дето никой не отпива...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf