Баба Краска реши да са подмладява… :))
Отворих жълтия албум от младините да потърся как изглеждах аз... тогаз ми тъй де требе разкрася и старините реших да са променям сега... в тоз час. Отивам при фризорката на махалата влявам някак си много наперена, сербез "Да ма променяш и казвам баба в главата, ама после да не получа от себе си стрес." Ей ме на, нося ти снимка - модел да имаш тука искам да е по-бухналичко и с... обем много внимателно с ножниците кат взимаш на вид да ма докараш, да грейна като ден. Фографиятя много внимателно тя загледа сякаш след миг ще захване да ма рисува, а мен повече от подозрително изгледа позамисли са дали изобщо да рискува. Седнах на стола, ама баба кат са завъртях Краске, викам си тоз път са разби вече как тъй пак голямата подробност не видях мале, дано само не хвръкна много далече. Почувствах са като на тренажор направо като космонавтите на първа тренировка само веднъж да са прибира по живо, здраво нищо че походката ми ще е... маршировка. ....................................................... Притесних народа дето там са беше събрал "Ох, баба никога на тоз стол няма да седна ама кажете някой така беше ли ви разсмял? А пък албума няма да са сетя даже да погледна!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: krasimira1
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2008-09-19
прочитания: 103
точки: 41 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )
|