Неуловимото усещане за предизвикано... по няколко картини

Трептя…
аз съм безкрай
от светещи частици,
от пространството
между цветята
в есен на дървета
и тишината 
в кратката трева
с деня от пулс
на слънце,
в искрящото 
шампанско град,
в алеята
от поетични сенки,
оставени
от недопити чаши с чай
и скритите нюанси
безтегловност
от падащи листа…

В окото ми сълзи
прашинка Африка,
залязващият цвят
на утринта
през изоставени
тетиви от лъчи
на слънчевите лъкове,
между очи на антилопи
и скокове на соковете
от прекършените 
клони баобаб,
през неразресана опашка
в шарките на зебра
и острите спирали
от следа, 
оставила в съня змия…
Нощта постила
в пясъка завеса прах
от изгорели стъпки
и изиграли танца си искри,
въздишките на чайника,
по майката,
родила ароматните
извивки от листенцата
на черен чай…