Падаше... толкова бавно падаше, че понякога си мислех, че всичко се случваше на забавен кадър... а тя бе толкова прозрачна и идеална, че непрестанно се питах дали това е сън... Е, не беше... беше просто една капка, плъзваща се по невероятно зеленото листо и след броени мигове щеше да отиде при събратята си... те всички заедно се събираха в локвата, сгушена в мръсния асфалт... и там всички бяха заедно... бяха дошли от всякъде... от листа... от клони... дори от покрива на червената сграда в съседство... всяка имаше различен път... свършваш в дъждовно гнездо...
Но тази капка беше различна... тя се бореше с вятъра, съпротивляваше се и искаше да остане на листото... искаше да прекара там поне още един миг... една малка вечност преди да се слее със останалите... и дори когато падаше, тя отново се опитваше да се върне. Да спре времето... Да запечата малкия миг живот, в които се сместваше...
След миг изчезна... тази малка капка, повяна от лекия полъх на вятъра вече беше част от цялото... нямаше я...
В гнездото от капки се очертаваха водните кръгчета на току що падналата прашинка вода...
А на листото, за полет вече се приготвяше следващата...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: shapy
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-09-17
прочитания: 106
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8060
   Автори: 2228
   Произведения: 52839
   Съобщения: 245028
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82312
   SMS-и: 820
   Снимки: 5403