|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Бяла тишина...
Притихнала в твоята прегръдка,разпръснала копринени коси,притисках своите гърди към твоите,улавях пулсът на изгубени мечти...Ти идваш винаги в сънят ми,не смеещ да погалиш моето лице,оставяше следите да ме водят,по път, по който ти си тръгнал на зори...Звездите исках аз да видя,които ти запали през нощта,и две очи със пламъчета сини...горяха - в любовни грехове... Две чаши с не допито вино,те чакат - опиянени устни, усетили дъхът на изстинали сълзи,замръзват по лицето ми все още топлоне знайно, оставил си ги да текът!Трябваше да чуеш този вик,вик на отчаяние и на болка,вик на една жена!Признавам слабостта си, че мога да обичам, един човек, ако бе и той „Човек” !И днес, нямаше да бъда потопенав тази бяла тишина...
16/09/2008 / Lina
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: linapaint
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-16
прочитания: 187
точки: 48 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8059
Автори: 2229
Произведения: 52757
Съобщения: 241104
Лексикони: 2509
Коментари: 82163
SMS-и: 820
Снимки: 5417
|
|
|
|
|
|
|
|
|
