Лунна соната

Трептенията на въздуха увисват

В тишината на отминалия ден...

Сенките на вятъра орисват

Края и Началото в мен...

В далечното очите ми бълнуват

За дълбоки отпочинали води

Но в близкото духът ми се бунтува

И стене... и разгражда... и руши...

И с нежност се процежда всяка нота

С привидна грациозност вън звучи,

Но вътре блъска яростно Живота

разяждащата липса му горчи...

И няма нито място, нито време -

Луната мълчаливо се таи,

Разумът в безсилието дреме,

А пианото написва своя стих...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf