|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Когато е дрезгаво.....
По миглите ми,
замръзнали солени кристали,
разтапят се, когато влакът ми тръгва...!
Утрото наднича от ъгъла,
още е дрезгаво и
синевата дращи очите ми.
Изпращам те... докато
силуета ти разтвори се
и душата замлъкне.
Тръгваш към вчера,
където беше различно...!
Защото на пръсти се вдигах
да те целуна,
с ръце те прегръщах
за да те стопля!
Денят, от нежност възторжен,
отронваше блясъка си...
и ни затвараше в нощ!
Като вечност...
шум на море, чут
през раковина...!
До днес,
когато имам въздух само
да те сънувам
и дишам чрез спомен!
20.08.2007г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ЖЕНИНА
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-09-15
прочитания: 94
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8057
Автори: 2228
Произведения: 52682
Съобщения: 237692
Лексикони: 2509
Коментари: 81992
SMS-и: 820
Снимки: 5419
|
|
|
|
|
|
|
|
|
