В сърцето и аз замълчавам

“Хей, запази последния танц за мене…”

Душата ми – бутилка, захвърлена в морето,
най – скъпото писмо обгърнала в обятия,
на пристана самотен тръпне под небето,
очаква танца на вълните в ефирни възприятия.

С целувка от коприна, под слънчево небе
и в сребърните капки от облак дъждоносен
лятото отмина, а есен пълна с плод зове,
сезон прекрасен, от Господа изпросен.

И вярата ми никой не може да потъпка.
И танца ми последен, а и очаквания свят,
олтара ни ще сгряват с нежната си тръпка
и ще привличат със ярък весел цвят…

"Тази вечер не е като другите,

кой може с поглед да те намери?

Постоянно си предлагат услугите

наперени кавалери!"

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf