Издълбания черен ад
под небето се взривява.
Демонски вик от пъкъла
в скали от кръв се отразява.

Човешки грях безсмислен
убива слънцето едва изгряло.
Слуз и миризма на смърт
покриват труп като с одеяло.

Животът крещи измъчен
под собствената си тежест.
Нощта покрива светлината
с воал мрежест.

Луната обляна в кръв
плаче със сълзи от отрова.
Надеждата умира сама
окована с тежка окова.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: worm
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-09-14
прочитания: 101
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7972
   Автори: 2198
   Произведения: 51873
   Съобщения: 250347
   Лексикони: 2462
   Коментари: 79758
   SMS-и: 815
   Снимки: 5323