И скрито е...
Животът ми, навярно, е един хубавичък, розовичък будоар, с плюшени стени, сатенени завеси... Вечер вият гладни кучета... А Мишел си сресва тъмнорусите коси... Ако кажа на баба, би ми взела порцеланова кукла... *** Но какво се случва понякога, не знам, защо е тъй.... Но си мисля за ЗЕЛЕНИ ХОРА... И пламналите тикви... Тиквите за Вси Светий... Мечтая да изляза под дъжда и да се върна цялата в кал... Дълбоко нещо плаче в мен, а заспивам като Палечка, в черупка орехова...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Е,"розовичък будоар"е силно казано,но да речем,добра метафора е...Обичам куклите си...Но понякога мракът не е просто "чудовището зад вратата"...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: kosite na lazur
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-12
прочитания: 131
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
