На екс, пия за теб

Естествено, нямаше да съм твоя,

до болка ясно беше ни на двама.

Изправен пътят е, гладък, за завоя

не ми достига скорост и програма.

От по-друг ъгъл гледах на нещата

това което исках, казах го на глас,

като чист извор изля се от душата

роса изкъпа чувствата между нас.

А ти мълчиш, нима беше поразен?

Дори за „Сбогом" не намери сили.

Не е възможно от мен да си ранен,

аз не ранявам (роза без бодили...).

Така решил си и нищо не ми каза...

Мълчанието често е красноречиво.

Изпихме чашата, на дъно се оказа

глътка последна от питие горчиво.

(а)

11.09.2008г

(цикъл "Посветено")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf