Цветна тъга

По дълги въжета изкачват се дните,

нощите светят с измамни луни,

в лунен отблясък бледнеят боите,

цветното дебне от всички страни.

Черно,небето в нощта е мастило,

червен хоризонтът гори в зарево,

морето е синьо, скалите измило,

златното слънце е само едно.

Нощите помним в дъжда,виолетови,

бели в снега езера от кристал,

не всички песни в нас са изпети,

докато газим в черната кал.

Пак са изписани с кръв имената,

щом като има омраза, вражди,

бели бледнеят в дъжда семената,

черни чернеят в сълзи бразди.

Все пак зелени остават ливадите,

белите нощи в сребристо звучат,

черни алеи ни водят към Ада,

докато плачем, очи не блестят.

Пак са подгонили сивите вълци,

към хоризонт, оцветен във оранж,

виещи, диви, стихийни, разхълцани,

чувствата пак клонят към меланж.

По дълги въжета изкачват се дните

и след дъжда изгрява дъга,

в слънчев отблясък бледнеят боите,

блянът е цвят, изплетен с тъга.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf