Луна, отворен дом и вечерта на сам

Луна зад ъгъла сълзи,

разпръсква светещи,

ухаещи на идваща от север есен,

рисувани светулки.

По бягащите улични реклами,

крещи убийството на кич.

Узрели кестени

разпукват устни

с влюбени въздишки,

излъскани до блясъка

на шепнеща магия

в копнежни разстояния

за теб - оттам до мен,

за мен - оттук до твоя сън,

ако заспиш...

Звездите се изсипват

сякаш безразборно.

Наоколо шуми почивка,

едва побрала се в хотелите 

на малък южен град.

Тераса с нощен изглед,

но повече към сънна нощ на хора,

отколкото към нощно виждане

на тишина от плаж.

В уиски с много лед

си изстудявам бриза.

Разложени акорди 

впиват ноти в сладостраст

от мързелива привечер

на окъснели да се чакат

силуети два.

Затворените щори

ще пазят слънчевите ласки,

а устните ще губят разума

и ненаситно ще се търсят

да пресекат дъха 

в една взривяваща се в тялото,

безименно повтаряща се точка...

Как се заспива нощем,

ако очакваш изгрева

да се измие 

в плисналата шир

от бягащи вълни?
Да срещнеш стъпките на обичта

и заедно да сътворите

от неравност малък кръг

и да се приравните 

с устрема на гладни чайки

и бързото желание

на слънцето да се изкъпе?...

И нямат край завършените аромати.

С тях винаги върви

от привкус хлад.

Нощта ще бъде топла

от песента на галещ,

тъжен глас

и вливащата нотка морски дъх

от следваща гърба вълна

на по-предишна,

преди да се добави 

в дирята на бяла яхта,

повторила пътечката на залез

през ъгълчета от усмивки на лъчи...

Дали приспах луната, 

че така мълчи от тихо в мен?...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf