Разказаното е записано от мен. Преди това е преживяно...

Хотел и кафене... „Буена Виста”... привлякоха ме с първо виждане... за името разбрах, когато седнах... за съжаление не чувах да звучи познатата ми музика... но си създадох в преподредбата на мислите свободна от действителност импресия... Закуска с плод под съпровод на „Исихия” посред шума на ежедневна сутрин. Връвчицата на жица ниже лястовици. Отдолу всичките изглеждат да са бели... Преплита слънцето лъчи през покриви и кичи с блясък жив от моя несъбуден още нощен унес... По стъпките от сутрешната среща с изгрев, се озовах на своето познато място... привличаше ми погледа как онзи нос разказва приказките на русалките, пропускали от заранта рибарите и лодките, усетили по интуицията на разговорите помежду рибите, че си гласят взаимно риболов... Обичам разказите на едно и също място... Край него всичко е и същото и се повтаря в своята различност на отделни мигове. Вълните по обяд са вече други, а камъните са оставили под тях и своите русалки, но обичта, с която се даряват със морето си заслужава участта да бъдеш камък... Скалите са поели своя кръст да устоят на воя от връхлитащия гневен ад на дълбините и като край на бряг от себе си да пазят през застиналите форми на земята целият, населен със децата й живот... На север, полукръг от кривата на слънчев пясък, отдалечил навътре четвъртинка от морето, но с блясъка на тюркоазено, а не на лунно, припича белите цветя на посадените чадъри... Не спират да се гонят звуци с вятър върху цимбала на вълните. В пролука между подредените за бряг сглобени от счупеното си скали, извадени от свойта заедност, припича си руническите знаци паяжина... Далеко мами Странджа. А платноходките си разминават перките, разполовяват всякоя посока поне на още две, в зависимост от обкръжението на другите, прескачат сресаните гребени на белите вълни, играят си със кормораните на криеница... От дъното блещукат изумрудените светлинки на отразените из плитчините слънчеви лъчи... Потапям се чрез слух ту в рок, ту из ноктюрни на Сати, ту в унес от понесли себе си вълни и се придвижвам в най-самотното отсъствие от една реалност...