След смъртта на детето на съседката

В дом, през който 
е преминала Смъртта,
тишината на пръсти обикаля.
Много дълго,
отекваща като гръм,
пада сълза,
толкова тежи споменът 
от скорошна раздяла.
Неми са думите,
слепи огледала.
Гледаш през тях
и не виждаш нищо.
Някъде от стената 
плисва за миг 
детски смях,
илюзия миражна...,
над сърце-пепелище.
Силуети от сол,
изцедена от много 
пресъхнали сълзи,
танцуващи сенки,
в транс епилептичен.
Корозия в сърцето ти,
майчице- тъжна жена.
От утре знаеш, 
че вече нямаш си нищо.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf