Подсвирквай си с уста,
когато те боли.
Подсвирквай си,
не спирай да го правиш.
Животът е изпълнен със беди,
но най-голямата една е.
Да сториш някому злина,
да го настъпиш подло, здраво,
на падналия да не подадеш ръка,
а нож в сърцето да забиеш право.
Да се присмиваш на глупак,
бедняка с безразличие
да подминаваш,
да виждаш във съседа смъртен враг,
затуй, че по-богат е станал.
Да не зачиташ своя бащин дом,
Родината да плюеш грубо,
и самовлюбен, катo балон,
с успеха да препускаш лудо.
От страх и егоизъм изтъкан,
ти думата Обичам да забравиш,
и окопал се в своя лукс - зандан,
Човещината там да закопаеш.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Shy
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-09-06
прочитания: 113
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8060
   Автори: 2228
   Произведения: 52787
   Съобщения: 242519
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82204
   SMS-и: 820
   Снимки: 5418