Аз съсипах любовта ни.
Тя си тръгна разярена.
В студ и с белези от рани
ме остави наранена.
От сърцето кръв ми капе -
гъста, алена, гореща.
Мътен, споменът се цапа.
Няма те. Не те усещам.
Викам демоните в мрака
да те хванат, да те стигнат,
но и те не могат - чакам
уморена и безсилна.