Валя, валя… а после сме си тръгнали

Вали от вечерта на спрели думи
над самотата в двама,
прегърнати в картината
от миналата зима.
Искрите в огъня сълзят,
а едноока свещ 
догаря свойта сянка,
по светлината на стената,
протяга пламък
по него да докосне тъмнината,
в дъжд от мрака вън,
надрал стените кърваво отвътре.
Ръцете вече са спокойни
от казаното си преди.
Тъгата е облякла
мойта рокля в синьо,
а твойта е в костюм
от непроникващото черно.
От топлината на телата
се късат ореоли в лилаво
и бавно се разтварят в стаята.
До стъпките ни има още миг
и ще въздъхне празно
белият диван… от спомени…

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf