Сняг до сняг,
скука до скука.
Бяг до бяг,
ръка без ръка.
Бавно минава
тъжната мъка,
ненужно изгрява
жълта луна.
Хора до хора,
човек без човека.
Кръст до кръста,
дни без слънца.
Трудно се вият
стръмни пътеки,
стълбата сива
пак надделя.
Думи до думи,
истина само една.
Капка по капка,
чиста в калта.
Лесно се дават
празни съвети.
Всеки се мери
право в целта.
Зъби до зъби,
започват да лаят.
Пустото в празно,
спрях да летя
Стъпките газят,
не вярват в лица.
Търсих надежда.
Дали ме позна?

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Anita765
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-05
прочитания: 179
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8060
   Автори: 2228
   Произведения: 52787
   Съобщения: 242519
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82204
   SMS-и: 820
   Снимки: 5418