Дано не дойде ден и да омръзне всичко,
и между теб и мен да зейне пропаст,
и волята да завлече във тъмното,
с най-силния си гръм и мълния...

Дано не дойде многоликата омраза
с появата на сянка, чакаща на прага,
в една пукнатина в стената,
отпратила и спомена във нищетата...

Дано не дойде мразовита утрин
и душата ти да тъне ничком духом.
Дали ще ме намериш ти тогава?
Ще бъда цветен дъх размесен...
със студенината...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ЕЛМАЗ
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-09-05
прочитания: 80
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8060
   Автори: 2228
   Произведения: 52787
   Съобщения: 242519
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82204
   SMS-и: 820
   Снимки: 5418