Милващо ме прегръща гъдела на топлото ти скамейчено присъствие. Спускане на слънчево теменужно око от носа ми надолу нахлува в подлистчени лилави кадифета и пръстите, държащи с нежност тънката дръжка забождат допир в настръхналата ми палитра от емоции, в дълбокото до камъчето с форма на сърце (приело топлината на трептения) от скоро по-различни под нежната ти обич. Сега си тук и тихо е, и светло, сега си тук и всичко има смисъл... Изпълва ненаписани куплети, това което погледи написват.