песимо

Притиснати
от здрача в нас.
И нощните си листи.
Поим отминалата страст.
В осъмнали зеници.

Във храстите от самота
ще трепне късна птица.
И за раздялата със теб
у мене ще изхлипа.

От ятото останал глас
ще я дочуе в мрака.
И в нечие добро небе
докъсно ще я чака.

И ще мълчи пространството -
от слово.
В едно осиротяло "сбогом".
От нас... до двете ни ръце -
осъмнали,
сами,
оловни...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf