Протягам длани към цветя, тревиочите в плам треперят!С надежди чакани весден, увище отговор намерят.
Показва бавно слънцето снагаи пали цял простора!Събужда се огрян, за миг светаот звуци и от хора...
По път поема всяка жива тварв терзания и радост!Природо, как си властен господар,Даряща всяка младост!
Тъй, кръст си носи орисенчовекът и чакалът.С една надежда - да е запасен,от въздух и от залък!