ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН АНГЕЛ....

* * *

Пътят е пуст - осева линия,

фарове светят - бяло петно,

мисълта ми мирише на... тиня,

рови се в спомен, за нещо билО...

Тръгвам понякога в ранни зори

и не зная кога ще се върна,

дали ще пристигна не зная дори,

и искам към теб да обърна...

Ти си отиде - не зная къде,

а бяхме семейство с дечица невръстни,

все още не зная дали е добре,

но... моите мисли са... мръсни...

Нямам ден - не ми провървя,

какво да се прави - шофьор съм на тир,

от сутрин до здрач волана въртя,

кръстосвайки земната шир...

Спирам!

Изваждам тигана,

започвам да пържа картофи,

консервата реже - направи ми рана,

измивам ръцете във кофата...

И... тръгвам отново - отново на път,

не желая дори да се върна,

в душата ми някак ухае на... смърт,

щом децата не мога да зърна!...

И ето, изскача там зад завоя,

малка кола - той,тя - две деца,

камионът ръмжи, раздира покоя,

фарове блясват, като слънца...

Изгуби контрол внезапно колата,

хлъзна се - литна срещу камиона,

светлината огря на децата лицата

с бледи очи... на икони!...

Сякаш видях мой'то лице

и ти... как си до мене,

децата ни зяпнали с свито сърце,

как иде смъртта да ги вземе...

Волана извих - мостът изпука,

тира подскочи - усука се бясно,

бездната... безкрайно дълбока

и литна в пространство неясно...

Нямах ден - не ми провървя,

какво да се прави - шофьор бях на тир,

от сутрин до здрач волана въртях

кръстосвайки земната шир...

Да!...

Нямах ден! Не ми провървя!... :(

* * *

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf