Пропуснати празници

Колко празници си отидоха от нас
ядосани, обидени, наранени...
Когато е бил празен всеки техен час
между тебе и мене.
Една самотна и студена Коледа,
един разлюбен четиринайсти февруари,
една несплетена весела мартеница,
една роза осмомартенска,
повяхнала, скарана...
И безброй съботи и недели
твоите рибни празници
без мене.
Сега ме молиш за прошка.
Празници пак щяло да има
и в китайския ресторант - ориз...
Да загърбим всичко най-лошо
дори болката и нейния каприз.
Дори за ласките пропуснати
си спокоен. Щял си да наваксаш.
Още са жадни твоите устни,
огън - твоите страсти...
Само едно не разбрах -
съмнението какво да правя
и чувството на страх
че всичко лошо ще се повтаря.
Дори пъкленото "Мразя те"
още кънти в ушите ми...
Отидоха си всичките ни празници.
И любовта!
Сиви делници са душите ни.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf