Здравей, о, ти кралице, на моето погубено сърце, огледало над душата ми държиж, със свойте цветя - ръце. Ще се счупи... малки стъкълца.... ... ще се забият в нея. Плаче. Плаче не заради тях, ликът и в отражението сивее, Стопява се... а вятърът ще продължи, нехайно, весело да пее...