Присъда

Стоиш и чакаш своят ред
зад стени железни и дебели катинари.
Гледаш слънцето, трепериш
иззад грозното прозорче.
Измежду многото килии
дочуваш стон от болка...

Скапани решетки.

Смееш се веднъж, друг път плачеш.
Молиш се да те помилват.
Но присъдата е строга - Смърт!
Обезумяваш...
Колабираш...
Мислиш...
и не осъзнаваш...

Стоиш пред пропастта
пристъпваш бавно към ръба,
за да свърши всичко бързо,
но се влачи и не свършва!
И искаш да живееш,
а не можеш.
Присъдата...
надвиснала прокоба
И молиш се за ден
поне един...

А навънка чака те бесилото...

Палача вдигнал е безмилостна ръка
А, ето го и твоят ред.
Прикрачваш прага на мазето
и чувстваш приближаващата смърт.
Потъваш в кошмара.

Облечен в бяло
Коленичиш...
тревожно е сърцето запъхтяно..
молитва тихо промълвяваш
Пристъпваш и очи затваряш...
Окачват ти въжето...
Последното желание е да живееш.
Ха-ха-ха
Пречистяваш се...

Чуваш попа нейде от далече
глас иззад гробовен
всичко отшумява...

Слагат ти и черната торба.
Чуваш камбани...
Виждаш огньове...
Това е краят!

Причина за присъдата - Мисълта, че скоро ще умреш.
Че си се предал.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: bonic
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2006-08-04
прочитания: 204
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43685
   Съобщения: 185592
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61825
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581