Да бях поне родила се принцеса - в дворец с кули и ровове дълбоки. Пред портите да чакат в редици годежари с дарове - все купчини високи.
За доказателство на знатните особи, че принцеса съм от сой и с ранг висок, би се наложило да спя в моите покои под куп дюшеци с грахово зърно под тях.
Съмненията ще разсея аз така навеки, но слабоумни всички бяха тез мъже, а моята житейска орисия ме завлече далеко, в някакво затънтено селце.
Попаднах в здравите ръце на юначага - зарзаватчия се оказа, и не с род от сой. И вместо злато, пух и дарове богати до тъмно грах берях, а до мен - дечица рой.