Той идва нощем...

Той идва нощем

и в смътна светлина гори;

той идва нощем, когато Злото спи...

Той идва тъмен,

но са нежни неговите пръсти,

като утринна роса;

а взорът му бездънен,

превръща в измислица света.

Той идва бял -

сърцето му е снежна белота!

И плаче, плаче с жал

и със сълзите си къса моята душа...

Той идва с луната -

в илюзорни сънища изгряла;

сътворява се в небеста,

от песента им засияла.

От устните му... що се лее?

Проклина ли ме той,

тихо ли ми пее?...

В струни той съня превръща -

от мъка трепват те!...

И мъката се преобръща,

на хиляди кристални смехове...

И под хладни синкави лъчи,

пристъпя той и ме посреща -

с отворени очи...

Където бледа и зловеща,

ще го милвам с коси...

Където пръстите му ледни,

ще прибягват по лицето ми за миг...

И с шепоти последни,

ще моля да не чезне неговият лик...

И ще мога ли сълзите свои,

аз в него да открия?!...

От кожата му бледа-

сребро и чистота да пия?!...

От съня неясен,

позволено ли е,

в деня да пренеса?...

За да може ТОЙ прекрасен,

да изгрее като Нощта?!...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf