Върни се
Дъжд вали къде си ти? Отиде си не каза сбогом, ела при мен върни се ти аз още те обичам много! Студено е, ела ме прегърни, сълзите ми се сливат с дъжда, смрачава се, ела и прибери, замръзващата ми душа! Защо не дойдеш? Пада и мъгла, ти няма да успееш да ме видиш, плача, лутам се сама, тъжна крача в нощта. Вече нищичко не виждам, но отказвам да се прибера, отдавна осъзная горчиво, без теб дори не мога да заспя. Луна,сестице моя,огрей пътеката жестока, само ти си ми свидетел, колко го обичам, колко... Огрей за малко таз пътека, че да погледна по-далеко. И вий дървета с голите клони, когато за миг вятърът духне и ви полюшне душата ми се усмихва за миг, изведнъж се заслушвам, ала това пак не си ти...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: kontra56
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-09-02
прочитания: 52
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|